Глава 8: Ранните Години — От Форум до 10,000 BTC за 2 Пици

22 май 2010 година. Флорида, САЩ.

Ласло Ханеч — програмист, ентусиаст, ранен Bitcoiner — пише пост в BitcoinTalk.org. Не е дълъг пост. Не е сложен. Просто пита:

"Давам 10,000 биткойна на всеки, който ми поръча две пици. Могат да са два броя пици, за да ми остане и за следващия ден. Просто искам да нахраня семейството си с нещо вкусно, а вие да получите биткойни."

Никой не отговаря веднага. Един ден минава. Два. Форумът е малък — стотици хора по целия свят, не милиони. Биткойн тогава е просто идея, подкрепена от математика и ентусиазъм. Няма борса с реална цена. Никой не знае точно колко "струват" тези 10,000 биткойна. Може би нищо. Може би нещо.

На четвъртия ден, Джеръми Стърдивант — 19-годишен студент — решава да вземе залога. Поръчва две пици Papa John's. Доставя ги на Ласло. Получава 10,000 биткойна в замяна.

Днес тези 10,000 биткойна стоят над 1 милиард долара.

Но историята не спира тук. Ласло не е купил пица веднъж. Той е оставил обявата си активна и е платил още три пъти — общо 40,000 BTC за 8 пици. Защо? Защото за него това не е била лудост — това е било мисия. Ласло е бил първият човек, копаел Bitcoin с видеокарта (GPU) — много преди GPU mining-ът да стане масов. Самият Сатоши го е помолил да спре, притеснен че толкова ефективното копаене ще централизира мрежата прекалено рано. А Ласло е натрупал сериозно количество биткойни от тази GPU мощ. Пиците са били неговият начин да преразпредели "печалбата" обратно в общността — да покаже, че тези монети имат стойност и могат да се харчат.

Ласло не съжалява. Той го е казвал многократно публично. "Доволен съм. Доказахме нещо важно — доказахме, че Bitcoin може да се използва като пари. Може да купиш нещо реално с него. Не е просто теория."

Значи той е прав. Ласло Ханеч не е загубил 1 милиард долара. Ласло Ханеч е направил история. Той е доказал, за първи път в реалния свят, че Bitcoin работи като пари. И това е безценно.

Но за да разберем защо тази пица е толкова важна, трябва да се върнем малко назад. Трябва да разберем откъде се е взел въобще Ласло, кои са хората около него, и как е изглеждал светът преди Bitcoin Pizza Day.

BitcoinTalk — Форумът, Където Започна Всичко

В Глава 5 видяхме как Сатоши Накамото е пуснал Bitcoin мрежата на 3 януари 2009 и как Хал Фини е бил първият, получил биткойни. Но между "Bitcoin е пуснат" и "Bitcoin Pizza Day" има 16 месеца история — и тя се е случила главно на един форум.

BitcoinTalk.org. Създаден от самия Сатоши. Там е живяла общността.

Представете си форума такъв, какъвто е бил: малка, тясна стая в интернет, населена от криптографи, програмисти, либертарианци и технологични ентусиасти. Хора, вярващи в идеята за децентрализирани пари — не защото са виждали доказателства, а защото математиката им е изглеждала убедителна. Хора, готови да инвестират времето и компютрите си в нещо, което нямало пазарна стойност.

Сатоши е бил активен там. Отговарял на въпроси. Дебатирал. Обяснявал решения. Имейлите и постовете му от този период са исторически документи — виждаш мисленето зад протокола. Видиш как човек е отговарял на технически критики с хирургична точност, и как на въпросите за бъдещето е отговарял с невероятна прозорливост.

Един особено интересен пост на Сатоши от 2010 г. описва как Bitcoin може да се мащабира, ако стане достатъчно голям: "В бъдеще ще може да се правят много транзакции в слоеве над основния протокол." Описание на Lightning Network — 7 години преди да го има. Нали? Човек е мислил напред.

Но форумът не е бил само Сатоши. Там са постили Хал Фини, Ник Сабо, Адам Бек. Обикновени ентусиасти от целия свят. Хора, задаващи най-базовите въпроси: "Как да изтеглям Bitcoin software?", "Как да копая?", "Може ли да купя нещо с тях?"

И отговорите идвали. Общността е изграждала инфраструктура, споделяйки код и знание — безплатно, без корпорация зад гърба им.

Bitcoin Faucet — Биткойн за CAPTCHA

Едно от най-невероятните неща от ранната история е Bitcoin Faucet — "кранчето за биткойни".

Гавин Андресен, американски програмист, станал ключова фигура в ранното Bitcoin разработване след Сатоши, е стартирал Bitcoin Faucet като прост уебсайт. Идеята: влезеш на страницата, попълниш CAPTCHA, и получаваш 5 биткойна. Безплатно. Без условия. Просто за да има хората с какво да тестват мрежата.

Гавин сам е финансирал фондацията с личните си биткойни — 1,100 биткойна, за да стартира нещото.

Та, 5 биткойна за CAPTCHA. Мислете за секунда: тези 5 биткойна днес са около $500,000. Половин милион долара за попълнена CAPTCHA.

Хората, взели ги тогава — получили ли са огромно богатство? Някои — да. Повечето — не, защото не са ги пазили. Изтрили са wallet-а. Форматирали са компютъра. Мислели са: "Е, 5 безплатни token-а — нещо като игра." И са продължили с живота си.

Аджаба защо говоря за това? Защото искам да разберете нещо важно за Bitcoin психологията: Bitcoin не пази хора от грешки. Bitcoin предлага инструмент. Дали ще го използваш мъдро — зависи единствено от теб. Хората, получили 5 безплатни биткойна и ги изтрили — те не са "пропуснали" Bitcoin. Bitcoin е бил пред тях — те са избрали. Всеки купува биткойн на цената, която заслужава. Понякога тази цена е "не разбирам какво е това и не ме интересува".

Първата Пазарна Цена — $0.0025 за Биткойн

В ранните месеци на 2009 и 2010 Bitcoin е технически работещ, но без пазарна цена. Нямало борса. Нямало начин да конвертираш биткойни в долари. Хората ги разменяли директно помежду си — peer-to-peer, буквално — по договорена стойност.

Март 2010: Потребителят "SmokeTooMuch" обявява в BitcoinTalk: "Продавам 10,000 биткойна за $50. Тоест $0.005 за биткойн."

Никой не купува. Офертата остава неизпълнена.

После идва Mt. Gox. Японска борса, стартирана от Джед Маккалеб — американец, живеещ в Япония. Преди Bitcoin е имал сайт за търговия на карти за играта Magic: The Gathering Online Exchange (оттам "Mt. Gox"). Вижда Bitcoin, решава да трансформира сайта. Юли 2010: Mt. Gox е онлайн. За първи път хората могат да купуват и продават биткойни срещу долари на открит пазар.

Започва на $0.05. После $0.10. После $1.

Цената расте — не защото някой реши да "пумпва" Bitcoin. Расте, защото хората открили нещо, което преди не е съществувало: neutral, global money, неконтролирани от никой. И пазарът е поставил цена на тази уникалност.

Именно в тази среда Ласло Ханеч публикувал своя пост за пица. И именно там Bitcoin получил първата си реална пазарна справка: ако две пици = 10,000 BTC, то 1 BTC = ~$0.0025. Нула, запетайка, нула, нула, двадесет и пет цента.

От $0.0025 до $100,000. Това е 40 милиона процента повишение. Нали? Значи кажете ми коя друга инвестиция в историята е правила това?

Ранните Миньори — От Процесорите до Гигантските Ферми

Паралелно с форумите и борсите, се е развивала и друга история — историята на копаенето.

В самото начало, копаенето на биткойни е буквално лесно. Сатоши сам го е правил с обикновен персонален компютър. Хал Фини е копаел. Ентусиастите от форума са копаели. Трудността на мрежата е ниска — ниска настолько, че един laptop може да копае блокове.

Защо е ниска трудността? Защото Bitcoin е проектиран така, че всеки 2016 блока (приблизително всяко 2 седмици) алгоритъмът преизчислява трудността, за да поддържа средно 10 минути на блок. Ако в мрежата има малко миньори — трудността пада. Ако влязат много — трудността расте. Автоматично, без централен орган.

Тогава има малко миньори. Трудността е минимална. Награда за блок: 50 биткойна. Сатоши е споменал в код коментар, че 50 BTC * блок е стартовата награда — след първия халвинг ще станат 25, после 12.5, и така нататък.

Ранните миньори копаели с CPU — централния процесор на компютъра. Ако имаш по-мощен процесор, копаеш по-бързо. Но разликата е малка. Един компютър с Intel Core 2 Duo може да копае рентабилно — защото трудността е ниска, токът е евтин, и наградата е 50 биткойна на блок.

После идва GPU революцията. И тук се връщаме към Ласло Ханеч — да, същия с пиците. Ласло е първият човек, копаел Bitcoin с видеокарта. Още през 2010 той е написал код, позволяващ GPU mining — и резултатите са били драматични. Графичните процесори (GPU-та) — онези чипове, проектирани за видеоигри и 3D рендъринг — се оказали много, много по-ефективни за SHA-256 хеширане. С фактор 50-100 пъти спрямо CPU.

Аджаба, защо? Защото GPU-тата имат хиляди малки ядра, работещи паралелно. CPU-тата имат 4-8 мощни ядра, работещи последователно. SHA-256, алгоритъмът за Bitcoin mining, е паралелна задача — идеална за GPU.

Хора, купували RTX видеокарти за игри, открили, че могат да ги накарат да копаят биткойни. Стаите им се нагрявали. Ел. сметките им растели. Bitcoin се покачвало. Profit calculator-и появили се навсякъде в интернет.

Трудността на мрежата се вдигнала рязко. CPU копаенето вече е нерентабилно.

После — ASIC. Application-Specific Integrated Circuit. Чипове, проектирани с единствената цел да изчисляват SHA-256. Нищо друго. Само хеширане, максимална ефективност.

Butterfly Labs обявява първите Bitcoin ASIC устройства около 2012-2013. Когато пристигнат — GPU-та стават ненужни за mining.

И тук нещата стават интересни от друг ъгъл. Bitcoin mining, което е започнало като хоби за програмисти с CPU, се е превърнало в индустрия. Миньорски ферми с хиляди ASIC устройства. Финансирани от venture capital. Изграждани в Исландия, Казахстан, Тексас — където токът е евтин и климатът — студен. Хашрейтът на мрежата се е покачил от нула до стотици exahash-а в секунда.

Важно ли е това за обикновения читател? Да. Защото именно тази еволюция — от CPU до ASIC ферми — доказва нещо фундаментално: Bitcoin mining работи като индустрия, защото е рентабилна. Хора инвестират реални пари — милиони долари в хардуер и ток — само защото получават реална награда. Тази физическа инвестиция е Proof of Work. Тя е гаранцията за сигурността на мрежата.

Как се е стигнало до тук? От Сатоши, копаещ с laptop в ранните часове на 2009 до гигантски дата центрове. Органично. Без централен план. Без CEO, решаващ стратегията. Само стимули и математика.

Bitcoin Pizza Day — Защо 22 Май е Важна Дата

Та, връщаме се към Ласло.

В Глава 5 споменах мимоходом, че той е направил историческата покупка. Тук искам да кажа нещо по-важно: защо тази дата се чества.

22 май не се чества, защото Ласло е "допуснал голяма финансова грешка". Хората, разказващи историята с акцент върху загубата — "о, беше дал 1 милиард долара за пица!" — напълно са пропуснали смисъла.

22 май 2010 се чества, защото за първи път в историята, Bitcoin е бил използван за покупка на реална стока в реалния свят. Не от хора, прехвърлящи монети помежду си по договорена стойност. Не от теоретична размяна. А от: "Искам пица. Ти искаш Bitcoin. Имаме сделка."

Преди тогава Bitcoin е бил математическа идея, работеща на компютри. След тогава Bitcoin е бил пари.

Разграничението е огромно, нали? Злато е злато, защото хиляди години хора са се споразумели, че то е пари. Bitcoin е станало пари в деня, когато Джеръми Стърдивант се е обадил в Papa John's и е поръчал пица, защото 10,000 биткойна са му изглеждали достатъчна компенсация.

Пазарът е проговорил за първи път.

И тук има нещо поетично: никой не е взел решението "Bitcoin е пари" централно. Никой Централен комитет не се е събрал и не е решил. Двама души в интернет са намерили обща стойност — и точно това е свободният пазар.

Ласло Ханеч не е загубил. Ласло Ханеч е платил за урок в историята — и при цена, от своята гледна точка тогава, е изглеждал напълно разумен.

Сега всяка година на 22 май, Bitcoin общността чества. Bitcoin Pizza Day. Хора публикуват снимки на пица. Задаваш въпросите в стил "колко пици са закупени с $1 Bitcoin тогава vs $100,000 Bitcoin сега." Весела, малко тъжна, но по-скоро горда дата.

Цената на Ранното Приемане

Искам да спра за момент и да говоря за нещо, което много хора не осмислят добре.

Когато чуят за хора, купили Bitcoin за 5 цента или за $1, реакцията обикновено е: "Е, те са имали просто късмет. В точния момент, в точното място."

Значи, моето мнение е следното: не е за късмет. Не изцяло.

Хората в ранната Bitcoin общност — тези, копаещи с CPU-та, постящи в BitcoinTalk, участващи в Bitcoin Faucet — са рискували нещо реално. Рискували са времето си. Рискували са репутацията си — казвали са на приятелите и семействата си за "дигитална валута на интернет", и са получавали присмех. Рискували са компютрите си — оставяли са ги включени денонощно. Платили са ток.

За идея, която тогава е изглеждала луда.

Хората, разбрали Bitcoin рано, не са го разбрали, защото са имали Crystal Ball. Разбрали са го, защото са прочели бялата книга и са намерили аргументите убедителни. Защото са разбирали математиката. Защото са виждали проблема с фиатните пари и са намерили решение.

Или по-просто казано — защото са учили. Never outsource your education.

Хората, игнорирали Bitcoin тогава, не са го направили заради лош късмет. Голяма част от тях просто не са се интересували. Или са чули "интернет пари" и са го отхвърлили без да проучат. Или приятелят им им е казал, и те са отговорили: "Тия работи не са за мен."

Всеки купува биткойн на цената, която заслужава. Ранните купувачи са платили с внимание, риск и неудобство. И са получили Bitcoin на $0.003.

Mt. Gox и Какво Следва

С появата на Mt. Gox като основна борса, Bitcoin-ът е получил ценова история. Хората са могли да виждат chart. Да следят цената. Да купуват и продават.

Mt. Gox е изиграла ролята на катализатор — не защото е работила безупречно (не е), а защото е правила Bitcoin достъпен. Ако преди Ласло трябва да намериш конкретен човек с биткойни и да се договориш на ценова стойност, след Mt. Gox можеш просто да отидеш на уебсайта, да платиш долари, и да получиш биткойни.

Достъпността е може би единственото нещо, правещо новите технологии масови. Интернет не е станал масов, когато е изобретен — станал е масов, когато браузърите направили достъпен. Смартфоните не са масови заради технологията им — масови са заради App Store и Google Play, правещи всяко приложение на един клик разстояние.

Mt. Gox е направила Bitcoin на един клик разстояние. И ценовата история е започнала:

• 2010: ~$0.06
• 2011: достига $31 (и после се срива обратно на $2 — паника, крах, "Bitcoin умря" за пръв път)
• 2012: бавно възстановяване, около $5-$15
• 2013: $266 → $1,242 — параболичен ръст, после пак срив

Всеки "Bitcoin умря" цикъл — и е имало много — се е оказвал временен. Bitcoin не е умирал. Пазарът е намирал дъно, натрупвал сила, и е скачал на нов връх.

Защо? Защото технологичният протокол не е спирал да работи нито за минута. Блоковете са продължавали да се намират на всеки 10 минути. Транзакциите са продължавали да се извършват. Мрежата не е знаела, и не се е интересувала, от цената на борсата.

Урокът от Ранните Години

Значи, какво да вземем от тази глава?

Ранните години на Bitcoin — от 2009 до 2013 — са изключително важни не като история, а като доказателство.

Доказват, че Bitcoin може да функционира без централен орган. Сатоши е изчезнал след 2011 г. — и Bitcoin е продължил да работи. Не само да работи — да расте.

Доказват, че пазарната цена е открита органично. Никой не е решил, че Bitcoin "трябва" да струва $X. Пазарът е открил цената — двама души, разменящи пица срещу биткойни.

Доказват, че технологичната еволюция в mining не изисква централен план. CPU → GPU → ASIC е щяло да изглежда невероятно сложно, ако някой е трябвало да го координира централно. Пазарните стимули са го направили сами.

И доказват нещо лично важно за мен: Bitcoin е за хора, обичащи истината повече от комфорта. Ранните Bitcoiner-и не са се вписвали в системата. Казвали са "тези пари са счупени" — и са потърсили алтернатива. Намерили са я в математиката.

Ласло Ханеч не е "загубил" 1 милиард. Той е инвестирал 10,000 биткойна в доказване на концепция. И концепцията е сработила. Bitcoin е пари. Bitcoin Pizza Day го е доказал.

22 май 2010. Запомнете тази дата.

WikiLeaks, Хорнетовото Гнездо и Изчезването на Сатоши

Декември 2010 г. WikiLeaks — организацията на Джулиан Асанж, публикувала стотици хиляди секретни дипломатически кабели — е изправена пред финансова блокада. Visa, Mastercard, PayPal, Western Union — всички са спрели да обработват дарения за организацията по натиск от американското правителство. Нито едно "свободно" западно плащане не е достигало до WikiLeaks.

Някой в BitcoinTalk написал: "WikiLeaks трябва да приема Bitcoin."

На пръв поглед — логично, нали? Нецензурируема мрежа. Никой не може да я блокира. Точно за такъв момент е направен Bitcoin.

Само че Сатоши Накамото е помислил по-дълбоко. И е написал нещо, запазено завинаги в историята на форума:

"Отправям тази молба към WikiLeaks — не се опитвайте да използвате Bitcoin. Bitcoin е малка бета общност в начален стадий. Вие не бихте спечелили повече от дребни монети, а топлината, която ще привлечете, вероятно ще ни унищожи на този етап."

Значи, помислете за секунда. Сатоши е знаел точно какво е Bitcoin тогава — крехко, малко, неизпробвано под реален регулаторен натиск. Ако най-преследваната организация на планетата обяви "ние приемаме Bitcoin", правителствата на света ще се събудят. ФБИ, NSA, Конгрес — всички. И Baby Bitcoin, с малкото си нодове и хиляди потребители, не е бил готов за тази буря.

Но общността не е спряла. Призивите WikiLeaks да приема Bitcoin са продължили. И WikiLeaks в крайна сметка е обявила, че ще приема дарения.

Деветнадесет часа след първото си съобщение Сатоши е написал последните си публични думи по въпроса:

"WikiLeaks е ритнала хорнетовото гнездо, и роят лети към нас."

Та, след декември 2010 — Сатоши е станал все по-тих в BitcoinTalk. Активността му е намалявала. Отговарял е рядко. А на 26 април 2011 г. е изпратил последния си известен имейл — до Гавин Андресен — и е изчезнал. Завинаги.

Никога повече нито едно съобщение, потвърдено от Сатоши Накамото. Нито публично, нито частно. Изчезването е пълно.

Защо? Не знаем. Но ако го мислите логично — той е видял бурята да иде. WikiLeaks е направила Bitcoin видим за правителствата. И може би Сатоши е разбрал нещо дълбоко: Bitcoin ще бъде по-силен без своя създател. Лидер може да бъде арестуван, принуден, изнудван. Протокол — не може. Чрез изчезването си, Сатоши е дал на Bitcoin нещо, което нито едно друго парично изобретение не е имало: истинска децентрализация от самото начало.

Ако Сатоши беше останал — Bitcoin щеше да е "неговото нещо". Правителствата щяха да са на вратата му. Адвокатите щяха да са го разпитвали. Медиите щяха да търсят "бащата на Bitcoin" за коментар след всяко движение на цената.

Вместо това — мистерия. Протокол без собственик. Идея без лице.

Гений е, нали?

Регулаторите Се Събуждат

Не мога да приключа тази глава без да спомена и друго: докато ранните Bitcoiner-и са строели, регулаторите са почнали да се интересуват.

2011: Сенатор Чак Шумър пише писмо до DEA за Silk Road — онлайн пазар в Dark Web, приемащ плащания само в Bitcoin. (Митовете около Silk Road и "Bitcoin = за престъпници" ще разгледаме подробно в Глава 15. Накратко сега: Bitcoin е лошо средство за незаконна търговия, защото всяка транзакция е публична и вечна. Кешът е много по-добър за престъпниците.)

2012: FinCEN издава насоки как ще третира виртуалните валути. Първата официална регулаторна рамка в САЩ.

2013: Bitcoin достига $266, после $1,242. Медиите обръщат внимание. "New York Times" пише за него. BBC прави репортажи. Обикновените хора чуват думата "Bitcoin" за пръв път.

И точно тук — в края на 2013 — ранната история приключва. Bitcoin вече не е нишов проект за 500 ентусиасти в интернет форум. Bitcoin е международна финансова история.

Но с ширенето идват и кризите. Mt. Gox — борсата, обработвала 70% от всички Bitcoin транзакции в пика си — скоро ще се срине. Как точно — и какво Bitcoin е научил от това — ще разгледаме в следващата глава.

Следваща глава: Кризите, Които Укрепиха Биткойн — Mt. Gox, Войната за Размера на Блока, и Уроците от Катастрофите.